Седмина прочути разказвачи - какви са били в личния си живот

Милиони, а може би милиарди деца са израснали с техните приказни истории, но какви отношения са имали тези велики разказвачи с малките? Далеч не всички са били безоблачни...

Ханс Кристиан Андерсен

За датския писател, автор на „Грозното патенце“, „Цветята на малката Ида“, „Дивите лебеди“, „Малката кибритопродавачка“, „Славеят“, „Храбрият оловен войник“ и други любими приказки се твърди, че е избягвал да общува с децата, и че е бил неприветлив и невъзпитан човек.

Той (роден е на 2 април 1805 г.) не е имал свое семейство и деца, макар да е копнеел за обич – изпитвал е трудности в общуването с жени, страдал е от несподелена любов и така и не е намерил сродна душа.

Андерсен не е обичал да го наричат детски писател, но само, защото е твърдял, че в приказките му има неща, над които могат да се замислят и възрастните.

Той е бил против и да се направи негов паметник с деца, тичащи към него. Но това не е било, защото не обича децата, а защото нищо такова не му се е случвало в реалността.

Негов приятел Едвард Колин описва Андерсен като силно привързан към децата. Когато е ходел на гости в семейства с хлапета, постоянно им е разказвал своите невероятни истории. Други източници твърдят, че самият Андерсен си остава едно голямо дете до края на живота си (умира на 70 г. в Копенхаген) и се е чувствал объркан в обществото на малките, защото не е знаел как да се държи с тях. държи.

Астрид Линдгрен

Паметник на Астрид Линдгрен, снимка: Shutterstock

За авторката на „Пипи Дългото чорапче“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Емил от Льонеберя“ и още много прекрасни истории, родена в Швеция през 1907 г., се знае, че е имала трудна съдба на самотна майка. На 18 години тя забременява от женен мъж и е принудена да се установи в Дания, където е било разрешено да не казваш името на бащата на детето.

Младата Астрид е била доста бедна и, за да оцелее, е намерила приемни родители за своя син Ларс. За щастие, след време тя се омъжва за Нилс Стуре Линдгрен и той се съгласява да вземат детето от приемното семейство.

По думите на биологичния баща на Ларс, който се оказал редактор на списание - Аксел Блумберг, той признава сина си и му оставя част от наследството си. А Астрид Линдгрен ражда от брака си и дъщеря – Карин.

След години тя започва да печели добре от своите книги, но не трупа богатства, а използва всички свои средства, за да помага на деца, животни и природа. Писателката, която умира на 94 години в Стокхолм, построява със свои пари и един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа.

Тя винаги се е борила против всякакъв вид насилие, не е признавала възпитанието с бой. „На всички ни е известно, че децата, които са подложени на жестоко отношение, ще бият и подлагат на жестоко отношение своите деца, затова този порочен кръг трябва да бъде разкъсан.“

Джани Родари

Прочутият по цял свят италиански писател Джани Родари, автор на „Джелсомино в страната на лъжците“, „Чиполино“ и други детски книги, бил прекрасен съпруг и баща. Той се е грижел не само за своята дъщеря Паола, но е давал и съвети за възпитанието на други родители.

През 1973 г., когато Родари е на 50, пише своята „Граматика на фантазията“, в която разказва как съчинява приказки и развива творческото мислене у децата. Основната идея на книгите според него е те да променят детското обкръжение така, че обикновените, всекидневни неща да станат интересни и увлекателни.

Дори любимите и добре познати приказки той смятал, че могат да бъдат допълнени с нови детайли и нюанси:

“Защо да не разкажете на детето историята на Жълтата шапчица, която не среща вълк, а носорог?

Можете да промените и местата на героите – Шапчицата да бъде лоша, а вълкът – добър. Можете да предложите на детето да измисли продължение на всяка приказка и да нарисува илюстрации за нея.“

Джани Родари също така съветвал майките и бащите да престанат да се карат на децата за грешките им: „Ако детето пише неправилно думи или бърка цифри, опитайте да съчините весела история, свързана с тази грешка – ще се посмеете, ще се позабавлявате, а детето ще запомни правилата по-лесно и по-бързо.“

По различни причини много детски писатели и поети не са имали собствени деца.

Първата жена, спечелила Нобелова награда за литература – Селма Лагерльоф („Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“) например, се е отказала от традиционно семейство. А за отношенията ѝ с Валборг Оландер – шведска активистка и участничка в движението за предоставяне на избирателни права на жените и с писателката Софи Елкан, с която Лагерльоф е неразделна до смъртта си през 1921 г. даже са снимали сериал.

Пощенска марка с Туве Янсон и един от нейните муминтроли, снимка: Shutterstock

Майката на всички муминтроли – финландската писателка Туве Янсон, макар и като млада да е имала връзка с мъж, споделя по-голямата част от своя живот с художничката Туулики Пиетиля, която става прототип на Туу Тики от повестта на Янсон „Вълшебна зима“.

Луис Карол – създателят на „Алиса в Страната на чудесата“, а също така известен британски математик и философ, чието истинско име е Чарлс Доджсън, също няма семейство и деца. Писателят, твърдят, е имал странно хоби – да рисува и снима полуоблечени момичета (с разрешение на родителите им), но това негово увлечение поражда доста неприятни слухове. Едва в последните няколко десетилетия става ясно, че тези негови модели са били на възраст над 16-18 години и нездравословни негови наклонности са силно преувеличени.

Деца няма и авторът на „Малкият принц“ Антоан дьо Сент Екзюпери. Макар че, според мемоари на негови съвременници, съпругата му Консуело е преживявала много пъти измяната му, тъй като той е имал доста любовници.

Но всичко това не прави приказките на тези автори по-малко вълшебни!

А кои са любимите писатели на вашите деца?

Марина Атанасова по материали на deti.mail.ru